58-то българско правителство

Продължавам с публикациите относно структурата на кабинетите, в които участва акад. проф. д-р Богдан Филов. В 58-то (11 април 1942 год. - 14 септември 1943 г.) българско правителство министър-председател е проф. Филов.

Четирима от министрите, участвали в 57-ия кабинет, запазват постовете си и в новото правителство. Това са Петър Габровски, министър на вътрешните работи и народното здраве, финансовият министър Добри Божилов, министърът на обществените сгради, пътищата и благоустройството Димитър Василев и Иван Горанов, заемащ поста министър на железниците, пощите и телеграфите.

Новите участници в състава на 58-ия Министерски съвет са също видни общественици по времето си. Длъжността на министър на народното просвещение поема Борис Йоцов, правосъден министър става Константин Партов, министър на войната - Никола Михов, министър на търговията, промишлеността и труда е Никола Захариев, а земеделски - Христо Петров.

Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията	Богдан Филов
Министър на народното просвещение	Борис Йоцов
Министър на вътрешните работи и народното здраве	Петър Габровски
Министър на финансите	Добри Божилов
Министър на правосъдието	Константин Партов
Министър на войната	Никола Михов
Министър на търговията, промишлеността и труда	Никола Захариев
Министър на земеделието и държавните имоти	Христо Петров
Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството	Димитър Василев
Министър на железниците, пощите и телеграфите	Иван Горанов

Структурата на 58. правителство на България (в табличен вид) - 11 април 1942 год. - 14 септември 1943 г.

За съдбата на мнозина от министрите в 57-то и 58-то българско правителство ще разкажа в следваща публикация.

Facebook

57-то българско правителство - структура

Главният министър, премиерът - в 57-то и 58-то правителство на България - е акад. проф. д-р Богдан Филов. В тази публикация ще разгледам структурата на 57-мия Министерски съвет (1940 - 1942).

Проф. Филов избира най-изтъкнатите общественици през този период за заемане на висшите държавни постове. Външното министерство поема Иван Попов, вътрешното - Петър Габровски, финансите се управляват от Добри Божилов, праводсъден министър е Васил Митаков, военен - Теодоси Даскалов, министър на търговията, промишлеността и труда - Славчо Загоров, земеделец - Иван Багрянов, министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството се ръководи от Димитър Василев, а това на железниците, пощите и телеграфите - от Иван Горанов.

Министрите в държавата от 15. февруари 1940 до 11. април 1942 г., по време на 57-то правителство, са десет.

Ето видът на кабинета, представен в таблична форма:

Министър-председател и министър на народното просвещение	Богдан Филов
Министър на външните работи и изповеданията	Иван Попов
Министър на вътрешните работи и народното здраве	Петър Габровски
Министър на финансите	Добри Божилов
Министър на правосъдието	Васил Митаков
Министър на войната	Теодоси Даскалов
Министър на търговията, промишлеността и труда	Славчо Загоров
Министър на земеделието и държавните имоти	Иван Багрянов (по-късно заменен от Димитър Кушев)
Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството	Димитър Василев
Министър на железниците, пощите и телеграфите	Иван Горанов

Структурата на 57. правителство на България (в табличен вид) - 15 февруари 1940 год. - 11 април 1942 г.

По-късно Богдан Филов прави смяна в първото си правителството - на 4 февруари 1941 г. освобождава министъра на земеделието и държавните имоти Иван Багряов, а длъжността му се заема 11 дни по-късно от Димитър Кушев.

Facebook

Записки на Богдан Филов от март 1941 г.

Записки от дневника на проф. Филов относно сключването на договора за присъединяването на България към Тристранния пакт.

Неколкократно Филов споменава, че е говорил за изричното си желание нашата войска да не се намесва активно във войната, както и да бъде съобщено на германските войски да преминават през София, за да бъде избегната английската бомбардировка (която по-късно става факт и за жалост буквално променя облика на столицата ни).

Facebook

Денят на народните будители

Днес е денят, посветен на онези, дали тласък на народа към просвещението през страшни години - писатели, поети, революционери.

Празникът се чества за пръв път през 1909 год. в културното средище гр. Пловдив. В периода 1945 - 1992, по време на режима, традицията бива отново възобновена. Идеята за обявяването на 1 ноември за Ден на народните будители и неприсъствен за всички образователни средища в страната е на Петър Константинов.

И накрая - нека спомена малка част от дейците, заслужили почит на днешния празник: Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки и много други.

Честит Ден на народните будители!

Не забравяйте днес да присъствате на проявите, свързани с честването на празника, които ще се проведат във всички български градове.

Facebook

Архивният фонд на Богдан Филов

456К е номерът на личния архивен фонд на Богдан Филов, съхраняващ се в Централния държавен архив. Както знаете - това бях писал и в няколко предходни публикации.

Във фонда се съхраняват 27 архивни единици - т. е. - 27 папки с документи, повечето от които с неописано съдържание.

Оригиналният дневник на проф. Филов се намира в гореспоменатия архив, научих от неофициалното издание. Написан е на обикновени тетрадки - с много четлив почерк; началната дата е 19 март 1939 година, а крайната - 3 септември 1944 год.

Кратки бележки за научните командировки на Филов през годините 1926 -1940 също се съдържат в личния му архивен фонд. Общо тези документи възлизат на 12 ръкописни страници.

Днес си набелязах още няколко фонда, в които ще се опитам да издиря привличащи вниманието документи. Ще търся в архива на Регентството (1943 - 1949), записан под №1 в раздел "Нови архиви", съдържащ 181 а. е., също съхраняващ се в ЦДР. Друг интересен документ, който с усилия ще диря е заповедта, с която е наредено екзекутирането на проф. Филов; при този случай вече ще се наложи да получа достъп до архивите на БКП.

Facebook

Достъпът до архивите

През изминалата седмица двукратно посетих Териториален държавен архив - гр. Плевен, за да проуча въпроса относно процедурите за достъп до архивните документи, нужни ми при разработката на проекта. Служителите в ТДА ми обърнаха голямо внимание, за което им благодаря.

В плевенските архиви не бяха открити документи, свързани с дейността на Богдан Филов, единствено запазено бе копие от дневника му, с който се сдобих днес (както писах в предишната публикация). Наистина се учудих, когато разбрах, че съм първият за тази година в ТДА, който желае да му бъде издадена читателска карта; останалите работят със заявления за еднократен достъп.

Читателският документ е с календарен срок, т. е. - ако подам данни и искам да ми бъде издаден сега - ще важи до края на годината, пък ще платя за 6 или 12 месеца, тъй като липсва 2-месечна карта.

Справка с телефонно обаждане показа, че в Централния държавен архив, намиращ се на столичната "Московска", се пази личният фонд на Богдан Филов, съдържащ около 27 папки с документи - в периода 1939 - 1944 год.

Упорито ще търся и в архивите на БКП, ако получа такъв достъп. Там ще диря документът, с който е наредена екзекуцията на проф. Филов. Надявам се, че ще предизвика интерес и очаквам съдействие за целта от ДАА.

Прегледът на архивите в ЦДА ще започна през идната година, когато ще си издам и едногодишна читателска карта. А до предполагаемия момент - ще събера, разгледам и анализирам трудовете на Филов, които успея да открия, както и дневника му, и няколко видеоматериали, снимки.

Вероятно в Българската академия на науките, откъдето Филов получава повечето си научни звания - напр. "академик", са запазили част от фотосите, правени от професора по време на научните му експедиции. Ще се обадя в научното дружество, за да проверя дали наистина ги пазят в архива си.

Facebook

Дневникът на Богдан Филов

Сдобих с личния дневник на Богдан Филов. Той е оформен в 809-странична книга - издателство на Отечествения фронт, София, 1990 год., част от поредицата "Дневници и спомени за българската история"; редактор е акад. Илчо Димитров.

Изданието заех от обществена библиотека, трябва да я върна в едномесечен срок, но въпреки това - ще помоля да удължа този период с 2 - 3 месеца, тъй като проучването ми ще е обстойно и вероятно ще се наложи често да използвам свидетелството.

Оригиналният дневник на проф. Филов се пази в Централния държавен архив, където ще диря през идната година. През последните дни проучих обстоятелствата около достъпа до архивите; оказах се "частен случай", в следваща публикация ще разказвам защо.

Справка установи, че в ЦДР има личен фонд на Богдан Филов, съдържащ ок. 27 архивни единици, т. е. - около 27 папки с документи. Не успях да открия конкретен инвентарен опис на архива - какъв е обемът на папките; ще го науча, след като ги разгледам.

Най-интересните части от дневника ще сканирам и приложа към проекта ми, както и ще публикувам в блога.

Facebook

Описването на свидетелствата - важен елемент

Важен елемент при разработката на исторически проучвания е описването на всички събрани документи, видеоматериали, снимки, трудове, проведени интервюта - или най-общо всичко може да се определи с термина "свидетелства".

Прогресът на откриване на свидетества в проекта "Богдан Филов" може да бъде следен в публичния дневник. Колонката вдясно, именувана "Открити свидетелства", се обновява периодично с последните цифри от развитието. Всеки един документ, попадащ в тази статистика, е подробно описан - дори до най-дребните детайли.

За писмен акт - кратко резюме, точна дата на публикуването (ако не може да бъде определена - записва се предполагаема - като се проследяват останалите събрани документи и по съдържанието им се правят аналогии), почерк, вид хартия, както и други отличителни белези. Подобна информация се извлича и за останалите типове свидетелства. В конкретния случай за историческо проучване - информацията е добре да бъде нанесена в таблична форма, в табличен вид, тъй като така бива постигната подреденост, което довежда до улесняване при анализирането на получените данни. Рано или късно - анализ трябва да бъде направен.

Преди време един от най-успелите български археолози в кратък разговор ми каза, че изключително важен елемент при археологията като научна дисциплина е именно документирането. Всичко открито се заснема многократно, описва се щателно - от самия археолог, а отделно се извършват редица продедури по установяването на подробности за предмета - напр. прецизно датиране, което се извършва от висококвалифицирани експерти.

Няма опис на свидетелствата - няма самите свидетелства. До такъв извод може да се стигне, след като бъде премислено.

Facebook

Получих списанието на конкурса

Днес получих списанието на Шестия национален исторически конкурс - "Паметни места, събития, личности - почитани, отречени, забравени", организиран от фондация "Ценности" - и под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката.

На корицата на изданието са поместени няколко илюстрации, сред които фирурира и снимка в анфас на акад. проф. д-р Богдан Филов.

Страниците 30, 31 и 32 са отделени за статията "Личностната съдба между науката и политиката на университетския преподавател", която отново разказва за проф. Филов. Автор на публикацията е доц. д-р Цвета Тодорова, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".

Надявам се да не се получи "препокриване" на темите, участващи в конкурса. Ще се стремя да представя пред журито докумени, които вероятно за пръв път "виждат бял свят". Намерението ми ще се осъществи, след като направя щателно проучване на свидетелствата за Богдан Филов, съхранявани в Държавна агенция "Архиви" и в обществените библиотеки.

Радвам се, че темата относно проф. Филов предизвиква истински широк интерес.

52-страничното списание (придружено с формуляр за участие в VI национален исторически конкурс), издавано ежегодно от фондация "Ценности", е изключително ценен сборник от исторически публикации, което става ясно дори при пръв поглед.

Facebook

Въведение

Настоящият блог e публичен дневник на проекта "Богдан Филов". Така назовавам темата, с която участвам в Шестия национален исторически конкурс, тази година обявен под слогана "Паметни места, събития, личности - почитани, отречени, забравени". Фондация "Ценности", чийто учредител и настоящ председател е г-жа Антонина Стоянова, е организатор на конкурса, провеждащ се под патронажа на министъра на образованието, младежта и науката.

Защо избрах акад. проф. д-р Богдан Филов за моето историческо проучване? Той е едновременно почитан, отречен и отчасти забравен, което дори сами можете да докажете, след като проведете кратка улична анкета. Отличен държавник и изключителен историк. Упрекван заради решението си за подписване на договор за присъединяване на България към Тристранния пакт, с което страната ни става съюзник на Германия във Втората световна война. Хулен заради внесения от него законодателен акт, дискриминиращ евреите, известен като Закон за защита на нацията. Филов има голям принос в развитието на българската история и археология като научна дисциплина. Подчертавам, че той е академик, професор и доктор на историческите науки. Като министър-председател връща солидна част от българските територии, завзети от чужди саби години по-рано - Вардарска Македония и части от Одринска Тракия, Южна Добружда.

В този он-лайн дневник ще публикувам всички стъпки на моето проучване - къде търся, как го правя и какво намирам.

Facebook